За квантите и холографската вселена

Преди известно време една приятелка ми каза „На теб ти трябва квантов скок“. Да си призная до тогава за квантова физика  бях чувала може би веднъж. Погледнах я учудено и реших да проверя какво иска да ми каже с това. Първите пъти се сблъсках със сериозни научни текстове, които схващах от части , в случаите, когато се доближаваха до логиката на моята вечно търсеща и променяща се натура. Докато не попаднах на книгата на Майкъл Толбот за Холографската вселена и открих много допирни точки с концепцията и идеята на Позитив.

Сега ще ви разкажа малко повече за квантите. Квант идва от латински език „quantum“ и означава „колко“, „какво количество“. Квантовите физици определят елементарните градивни частици като кванти, а квантите – като основният материал, от който е изградена Вселената. Най-характерно за квантите е, че те могат да се държат като частица и като вълна.

Съществуват  доказателства, че единственото време, в което квантите се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато  един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна.

Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица като атома е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни.

В средата на 20 век, големите учени – Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип, който гласи, че „всеки квантов обект се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в по-конкретно и определено състояние.“

Функцията на съзнанието е в това да избира един от алтернативните резултати на квантовото измерение.

Докато изборът не е направен, съществува само квантовата картина с присъщата й множественост от алтернативи.

Холограмата представлява явление, в което всяка една съставна частица съдържа Цялото. Съвременните идеи от най-новите изследвания в квантовата физика и неврофизиологията твърдят, че Вселената е Гигантска Холограма и във всяка нейна част (както и в човека) се съдържа информация за цялото.

„Нашите мозъци конструират математически обективната реалност чрез интерпретиране на честоти, които са в крайна сметка прожекции от друго измерение, от един по-дълбок ред на съществуване, който е отвъд пространството и времето: Мозъкът е холограма, забулена в една холографска вселена. Това, което е „извън нас“, е необятен океан от вълни и честоти, а реалността ни изглежда действителна само защото нашите мозъци са в състояние да възприемат тази холографска мъглявина и да я обърнат в пръчките, камъните и другите познати обекти, които изграждат нашия свят.“ Тук откриваме допирна точка с източната философия, според която света е Мая (санскрит) – „понятие означаващо вселената на двойствените явления“, която скрива абсолютната реалност. Мая е илюзия, „ограничена физическа и умствена реалност, в която е оплетено човешкото съзнание“.

Според известения неврофизиолог Карл Прибрам това не означава, че няма нищо извън нас. Това означава, че светът има два различни аспекта на неговата реалност. Ние го възприемаме, такъв, какъвто го познаваме благодарение на нашето зрение, но ако сме лишени от зрението си ще преживеем света като една интерференчна* (вълноподобна) картина.

Въпросът, който започва да безпокои Прибрам, е: „Ако картината на реалността в нашите мозъци изобщо не е картина, а холограма, на какво е холограма тя?“ „Коя е истинската реалност – привидно обективният свят, преживяван от наблюдателя или мъглявината от интерференчни структури, записани от мозъка?“ Кой от тези аспекти е реален и кой – илюзия?

Теорията за Холографската вселена гласи, че мозъкът също е холограма. Изследванията на големия невропсихолог – Карл Лешли доказват това. Той тренира плъхове да изпълняват разнообразни задачи, докато преминават през лабиринт. След като отстранява различни части на мозъците им и отново ги пуска в лабиринта, той открива, че плъховете продължават да изпълняват същите задачи.

Споменът не е единственото нещо, което мозъкът може да обработи холографски.

Зрението също е холографско. Друго откритие на Лешли е, че зрителните центрове на мозъка са удивително устойчиви на хирургическо изрязване. Той открива, че дори след като се отстрани до 90% от зрителната кора на плъх, животното все още може да изпълнява задачи, изискващи сложни зрителни умения. По същия начин проведено от Прибрам изследване разкрива, че до 98% от оптичните нерви на котка могат да бъдат прекъснати, без сериозно да се накърни нейната способност да изпълнява сложни зрителни задачи.

Информация за Вселената, за Цялото се съдържа във всяка нейна част, в нас самите и във всяка наша клетка:

„Прибрам например отбелязва, че когато погледнем някого, образът му в действителност е върху повърхността на нашата ретина. Но все пак ние не възприемаме този човек като съществуващ върху ретината. Ние го възприемаме като съществуващ в „света извън нас“.

Тогава можем ли да възприемем света като бяла светлина, която отразява всички цветове, субстанция, която съдържа в себе си потенциала на всичко и отразява това, което се „осветява“ с възприятията. Когато възприятията се променят, променя се и светът за нас. Ако в хода на еволюцията човек придобие и други сетива, ще види света по различен начин. Но не света се променя, той си е същия и сега, променят се само възприятията…

* Интерференцията е структура на пресичане, която се получава, когато две или повече вълни, например водни, се пресрещат. Всеки вълноподобен феномен може да създаде интерференчна картина, включително светлината и радиовълните.
Използвана литература:
„Холографската вселена” Майкъл Толбот
снимки – интернет